Реконструкция на български обичай и музика от XVI век

Представяне на български танц и обичай „Гостоприемство“ от XVI век по запазени данни от чужди пътешественици.

.

В българската етнография и история периодът XV- XVII век е известен като „тъмните векове“, за които няма много информация особено по отношение на българския бит, култура, музика, облекло. Проектът цели чрез научно-изследователска дейност възстановяване на цялостния обичай и неговото публично представяне с кратка беседа върху изворите и смисъла на „гостоприемството в българските представи“ - възстановяване и разработване на музиката в нейното народно звучене и изпълнението й, реконструирането и използването на почти изчезнал народен инструмент – гусла, възстановяване на народното облекло с аксесоарите и накитите от XVI век и показване на етнокултурната връзка със средновековната българска традиция преди османското влияние, разработване на танца и неговото изпълнение, представяне на храната от XVI век. Този проект ще обогати и представи нагледно изключително редките за периода етнографски и културни сведения.

.

Пловдив е кръстопът на култури и етноси, а представяният обичай е засвидетелстван именно от преминаващите чужди пътешественици през този град, отсядайки в голям хан извън стените на града. Защото при посрещането на чуждите и различните, желанието на местните жители за мирно разбирателство с тях, е дълбоко вкоренено в обичаите и представите за света на българското население тук. Представянето на този обичай с музика от XVI в. ще затвърди образа на Пловдив като мултиетническо средище, в което основното в общуването между различните етноси е желанието за разбирателство чрез музика, култура, добра храна и търговия, а не война – това е и посланието на този проект, тръгвайки именно от вековните традиции и дух на Пловдив. Пловдив е създател на много културни традиции – тук за първи път се издига идеята за честване на славянската писменост и българска култура. Естествено е тук за първи път да се представи и възродената музика и обичай от XVI век, запазени в сведенията на немски пътешественици. Това ще постави отново Пловдив и подкрепилите проекта институции в медийния фокус като радетели за съхранение, опазване и популяризиране на българското културно наследство.

.

Датата на реализирането на проекта е нарочно избрана – 1 октомври е Денят на музиката и е добър повод Пловдив да представи съхранението и възстановяването на българско музикално наследство от XVI век.

.

Етнографски музей – Пловдив, 1 октомври 2024 г.

.

През 1577 г. немският протестантски пастор Швиегер е изпратен на дипломатическа мисия във Високата порта и Йерусалим. Той преминава през Балканите по маршрута Белград – Ниш- София- Татар Базарджик – Пловдив – Хасково – Одрин – Истанбул. Някъде след Пловдив е отседнал в голям хан, към който е имало и голяма султанска конюшня, обслужвана от българи. Когато в селището разбрали, че преминава поредният чужденец, няколко българки замесили набързо обикновен хляб, взели яйца, сирене и вино, и ги отнесли в хана, за да нагостят чужденеца. Той отказал да опита от тях. Тогава те започнали да танцуват и пеят, държейки хляба и храната в ръцете си, само и само да го убедят да вземе от тях. Швиегер бил поразен от мелодията на песента и техния танц.

Живеейки на географски кръстопът в българските представи чужденецът е „зъл“ и „лош“, след когото обикновено са идвали болести, епидемии, войни. Гощаването с хляб и храна, с вино, е отклик от далечна религиозна представа за умиротворяване на лошите духове, на които се предлагало храна, за да „не вземат някого от семейството и да не напакостят на дома“. Предлагането на храна на чужденци в хановете е засвидетелствано в множество сведения на пътешественици, преминаващи по този маршрут от периода XV- XIX век. Текстът на песента като смисъл е описан на немски език. Още по-ценното във сведението на Швиегер е, че той е записал мелодията на песента и е описал танца, на който е станал свидетел. В музикалната ни история най-ранните нотни записи на българска фолклорна музика датират от края на XIX – началото на ХХ век. Имаме тракийски, средновековни и по-късни изображения на инструменти (тъпан, ципмани, кемене, гусла, кавал, гайда и др.), но не и нотни записи на самата музика. Нотните записи от Йоан Кукузел (XIV век) са религиозни песнопения, а не фолклорни или светски. Ние не знаем как е звучала точно средновековната българска народна музика. Намереният нотен запис от Швиегер е написан в характерната нотна средновековна западно-европейска традиция и е разчетен от д-р Александра Фол, композитор и органист, специалист по средновековна европейска музика.

Възстановяването и изпълнението на този запазен като описание и мелодия български народен танц както и на костюмите от XVI век безспорно ще възроди и представи нашата музикална традиция, забравена през вековете, но и съхранена в обичая на „гостоприемството“. Проектът предвижда и възстановяване на костюми от същия период по сведения на същия автор и на неговия съвременник - австрийския благородник Йероним Бек, преминал по същия маршрут.

Потребност и социална значимост на този проект:

- възстановяване на загубена културно-историческа памет в областта на музиката, облеклото, бита и кулинарията;

- социализация на културно - историческото наследство;

- публично образователно информиране и разпространение на българско културно наследство от XVI век, неформално образование в сферата на културата;

- стимулиране на иновативни практики и експериментални форми в представянето на културно- историческото наследство чрез приложение на историческа реконструкция.

Целеви групи:

- научна общност в областта на етнографията, историята и културологията;

- музиканти и музикални специалисти в областта на българския фолклор;

- учители и образователни институции;

- ученици и студенти в областта на хуманитарните науки (история, културология, етнография), специалисти в областта на модния дизайн и театрално-исторически костюми;

- кулинарни специалисти;

- широка общественост;

- граждани и посетители на гр. Пловдив.

.

По проекта са привлечени експерти, които подпомогнат неговата реализация:

.

„Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции - Авитохол“ – гр. Варна има богат опит в реконструирането на различни предмети от средновековния бит – въоръжение и снаряжение, облекла, занаяти и др., както и в представянето на различни обичаи и пресъздаването на определени исторически събития с характерната музика, дух, визия, послания. Желанието и мотивацията на екипа на сдружението е чрез историческата реконструкция да се представят в образ и материя изгубени във времето сведения и предмети, максимално близо до техния автентичен първообраз, използвайки естествени материали, техники и инструменти. Всичко това се постига на базата на предварителни задълбочени научни проучвания на археологически, изобразителни, писмени и др. сведения, оставени от съвременници на определената епоха, проучени и публикувани от доказани в науката изследователи. Екипът работи с експерти - специалисти в различни области.

.

Петя Крушева (Пловдив) – ръководител на проекта, историк и културолог, докторант към Институт по балканистика и Център по тракология „Проф. Александър Фол“- София към БАН, специалист и научен изследовател в областта на средновековната кухня и медицина, автор на книгата „Средновековната кухня на Балканите (VII – XVI в.)“, София, I издание 2019 г, II издание 2022 г.,

принос в проекта: цялостно проучване и изследване на обичая, свързан с гостоприемството, символиката в танца и обредната кухня; намиране и предоставяне на нотирания текст за разработване; организация и следене за цялостното автентично изпълнение на проекта.

.

Д-р Александра Фол (Монреал) – органист, композитор, специалист средновековна музика, Програмен мениджър на събитията в църквата "Сент Джеймс", Монреал, Канада,

принос в проекта: разчитане на запазения архивен нотиран текст от XVI век и разработването му в музикално симфонично произведение; консултант в пресъздаването на музикалната специфика при реконструирането и изпълнението му.

.

Д-р Калина Атанасова (Варна) – специалист в проучването и реконструирането на българския средновековен костюм, автор на книгата „Възстановки на средновековното българско облекло (XIII–XIVв.)", 2016 г и на редица научни публикации у нас и в чужбина по тази тема,

принос в проекта: адекватно реконструиране на костюмите в тяхната автентична визия, детайли и материали.

.

Теодора и Добрин Стоянови – група „Фрея“ (Пловдив) – музикални специалисти в реконструирането на средновековна музика и средновековни музикални инструменти. Добрин Стоянов е от малкото специалисти лютиери и реконструктори на антични и средновековни струнни инструменти,

принос в проекта: адекватно реконструиране на гусла, нотния текст във фолклорен вариант и неговото изпълнение в характерното автентично звучене.

.

Емил Иванов (Пазарджик) - професионален хореограф с познания в автентичните стъпки и движения на българските народни танци, бивш хореограф на Танцов ансамбъл „Пазарджик“,

принос в проекта: адекватно реконструиране на танца въз основа на запазените сведения за него.

.

В партньорство с Етнографски музей – Пловдив

.

По проекта са използвани изображения на книги, които се пазят в Австрийската национална библиотека, любезно предоставени за ползване в максимално високо качество на изображението, като за всяка използвана фотография посочваме заглавие, датировка, налични описания, източник и препратка.
https://www.onb.ac.at/

Проект финансиран от Община Пловдив и съфинансиран със собствен принос от сдружение "Авитохол".

Виж още по темата

Проекти

Предстоящи събития